Около 490 000 българи с диабет изпитват проблеми с лечението

Кратко резюме: Проучване на АПАЗ сред пациенти и ендокринолози показва, че почти 490 000 души с диабет срещат затруднения при самоконтрола и лечението: нарастват разходите, достъпът до тест-ленти и съвременни терапии е ограничен, а административните процедури допълнително усложняват грижата за болните.

Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) проведе качествено изследване с участието на 30 пациенти и 20 ендокринолози от различни райони на страната. Резултатите посочват, че за последните две години броят на хората с диабет тип 2 се е увеличил с около 13% и вече е почти 493 000 души, а това не върви ръка за ръка с по-добър достъп до средства за контрол и модерни лечения.

Ендокринолозите отбелязват парадоксален ефект при критериите за достъп до някои терапии: когато лечението подобри стойностите на гликиран хемоглобин, пациентът може да загуби правото на медикамент с минимално доплащане, което в някои случаи повишава месечните разходи с около 86 лева.

НЗОК докладва спад в броя на пълнолетните пациенти, които получават тест-ленти: от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., или приблизително 27% намаление, въпреки увеличаването на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2. АПАЗ подчертава, че отпусканите 150 тест-ленти за възрастни не са достатъчни за тримесечен период.

Достъпът до системи за непрекъснат мониторинг на кръвната захар е обвързан с конкретни стойности на гликиран хемоглобин и с вида на терапията. В резултат част от хората с добър контрол на заболяването остават извън обхвата на тези технологии, въпреки че биха запазили постигнатите резултати с тяхна помощ.

Финансовата тежест остава голяма: някои съвременни медикаменти струват над 100 лева месечно, а редица необходими изследвания не се покриват от НЗОК. Допълнителен разход е и препоръчителният хранителен режим, който по оценка на участниците в проучването може да е между 300 и 400 лева на месец. Лекарите посочват, че финансовите затруднения често карат пациентите да правят компромиси с терапията, което увеличава риска от усложнения и хоспитализации; за диабет тип 2 годишно се регистрират над 35 800 болнични приема.

Достъпът до специализирана помощ зависи значително от мястото на живеене. Комисиите, които одобряват сензори и инсулинови помпи, са концентрирани предимно в София и Варна, което принуждава пациенти от други области да пътуват стотици километри за лечение, което би трябвало да им се полага.

Особено засегнати са младите хора с диабет тип 1: след навършване на 18 години част от подкрепата отпада или значително намалява, именно когато те започват сами да се грижат за заболяването си.

Ендокринолозите сигнализират за голямо административно натоварване. Честите проверки, ограниченията при назначаването на изследвания и решенията, вземани без участието на лекуващия специалист, затрудняват избора на подходяща терапия и отнемат време за работа с пациентите.

Въз основа на проучването АПАЗ прави конкретни предложения: удължаване на срока на рецептите и протоколите за стабилно болни на шест или 12 месеца, увеличаване на броя безплатни тест-ленти до около 300 за тримесечие, отпадане на задължителната хоспитализация при промяна на инсулиновата терапия, когато тя не е медицински необходима. Сред другите предложения са премахване на фиксираните прагове на гликиран хемоглобин като единствен критерий за достъп до съвременни терапии и системи за непрекъснат мониторинг, даване на по-голяма роля на лекуващия ендокринолог при одобренията, както и включване на консултации с диетолог и психолог в пакета услуги, заплащани от НЗОК.

АПАЗ посочва, че прилагането на тези мерки може да подобри контрола върху заболяването, да намали риска от усложнения и хоспитализации и в дългосрочен план да доведе до по-ефективно разходване на средствата в здравната система.

Това са основните изводи и препоръки, представени в доклада на АПАЗ, базиран на интервюта с пациенти и лекари.