ЕЦБ реши да изчака с повишението на лихвите до есента

Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основните си лихвени проценти без промяна на заседанието си в четвъртък, като запази възможността за ново повишение през септември. Причината за това е новото увеличение на цените на енергоносителите, предизвикано от конфликта между САЩ и Израел в Иран, което може да увеличи инфлационния натиск.

Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение останаха на нива от 2,25%, 2,40% и 2,65% съответно.

Според изявление на ЕЦБ, перспективите за цените на енергоносителите, макар и с висока волатилност, са близки до базовия сценарий в макроикономическите прогнози от юни, но остават значително над нивата преди конфликта в Близкия изток. Несигурността остава висока, а пълното влияние на енергийния шок върху инфлацията все още не е усетено. Управителният съвет внимателно наблюдава силата и продължителността на шока, както и неговите косвени ефекти.

Управителният съвет е ангажиран с провеждането на парична политика, която да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план. С днешното решение оставаме в добра позиция да се справим с несигурността, произтичаща от конфликта.

Финансовата институция, базирана във Франкфурт, увеличи лихвите през юни и сигнализира, че предстоят нови мерки за затягане на паричната политика. Въпреки това, положителните данни за инфлацията и икономическата активност в последните седмици направиха незабавното последващо повишение по-малко наложително, а много представители на банката призоваха за търпение.

Същевременно, цената на петрола отново премина 95 долара за барел, поради продължаващия конфликт в Близкия изток. ЕЦБ вероятно ще бъде принудена да предприеме нови действия през есента, за да предотврати пренасянето на енергийния шок върху по-широк кръг от цени в икономиката.

Инфлацията в еврозоната вече се увеличи през тази година заради по-високите цени на петрола.

Икономистът на Societe Generale Анатоли Аненков коментира, че въпреки подновеното напрежение в Персийския залив, благоприятният сценарий от юлската прогноза все още изглежда валиден. Това оставя отворена възможността за ново повишение на лихвите през септември, което вече е напълно калкулирано от пазарите, макар и с по-малко убеждение за необходимостта от допълнително затягане след това.

Финансовите пазари в момента очакват почти три нови увеличения на лихвените проценти, като първото се предвижда до октомври, а второто – до февруари следващата година. Тези прогнози обаче се дължат повече на поскъпването на петрола, отколкото на основните икономически показатели.

Повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, смятат, че страните от еврозоната ще се нуждаят от значително по-ограничено допълнително затягане на паричната политика, за да овладеят инфлацията, която вероятно ще остане около 3% през следващите месеци – над целта на ЕЦБ от 2%.

Ян фон Герих от Nordea посочва, че значителна част от инфлационния ефект на енергийния шок вече е пренесен върху по-широката икономика и няма да изчезне бързо, дори ако цените на енергоносителите отново започнат да спадат.

Липса на вторични инфлационни ефекти

Причината, поради която ЕЦБ може да си позволи да изчака, е, че вторичните инфлационни ефекти от поскъпването на енергоносителите все още не са се проявили.

Обикновено високите енергийни разходи увеличават цените на всички стоки и услуги и в крайна сметка водят до искания за по-високи заплати, което може да предизвика спирала на растящи заплати и цени. Въпреки това, ръстът на възнагражденията продължава да се забавя, а пазарът на труда остава сравнително слаб, особено в Германия, най-голямата икономика в еврозоната. Компаниите, анкетирани от ЕЦБ, очакват още по-умерен натиск върху заплатите.

Йенс Айзеншмит от Morgan Stanley посочва, че вероятността слабостта в германската индустрия да се задържи е голяма, което ще доведе до по-слаб натиск върху заплатите и по-ниска базисна инфлация. Той добавя, че базисната инфлация може дори да се окаже под собствените прогнози на ЕЦБ.

Потребителите също са понижили инфлационните си очаквания, а наличните данни показват почти пълна липса на вторични ефекти. Инфлацията при услугите дори се забави през миналия месец.

Допълнителни фактори, като търговското напрежение, високите цени на енергоносителите и разширяването на влиянието на Китай на ключови европейски експортни пазари, предполагат, че индустрията в еврозоната ще остане под натиск още години наред, което ще ограничи търсенето на работна сила.

Възможен натиск от храните

Въпреки това, представители на ЕЦБ предупреждават, че дори вторичните инфлационни ефекти да се окажат по-слаби и да се проявят по-късно, те все пак могат да се появят и централната банка трябва да бъде готова да реагира.

Допълнителен риск представляват високите летни температури в много части на Европа. Жегите могат да повредят реколтата, което да повиши цените на храните, а ниските нива на водата в ключови европейски реки могат да затруднят корабоплаването и доставките.

Анализатори на Barclays отбелязват, че въпреки забавянето на инфлацията при храните поради по-ниските цени на суровини като захарта, какаото и кафето, необичайно горещото лято в Европа, в съчетание с ефекта от климатичния феномен Ел Ниньо, може отново да засили натиска върху цените на хранителните продукти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.