ЧЕТИ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Всички сме чували израза “Чети между редовете”. Това е евфемизъм, означаващ, че в написаното има дълбок смисъл или скрито послание, което на пръв поглед ни убягва.

Нерядко, трафикът на хора започва с публикуването в интернет на обяви за високоплатена работа в чужбина, по-добър живот в големия град или пък запознанство с човека на мечтите ни.

Когато сме мишена на подобни съобщения, едва ли се замисляме и “четем между редовете”.

Истината е, че всеки може да се подлъже и да стане жертва на подобна измама, с цел трудова или сексуална експлоатация.

Добрата новина е, че интернет може, както да бъде инструмент за подмамване, така и да бъде превенция на подобни злодеяния.

“Чети между редовете” е кампания, организирана от Национална комисия за борба с трафика на хора с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и на „Швейцарската програма за превенция на трафика на хора и за идентифициране, защита, подкрепа, връщане и реинтеграция на жертви на трафик”.

Целта на инициативата е около Европейския ден за борба с трафика на хора (18 октомври), да насочи обществения поглед към съществуващия проблем, да информира българина за начините, по които трафикантите използват интернет като място за подлъгване на своите жертви, както и за начините, по които мрежата може да бъде място за превенция. Защото изначалната функция на интернет е да информира, а когато човек е информиран, вероятността да попадне в капан драстично спада.

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ:

ЖАНА

Към Националната комисия за борба с трафика на хора се обръща неправителствена организация, базирана в Белгия, относно млада жена от България – Жана, на 26 г.

Предистория

Жана е от малко село, в близост до гр. Варна. Семейството й живее бедно, като общо са 5 братя и сестри. Често родителите й се карат и бият. Поради тежките финансови и битови условия, тя и част от братята и сестрите й са настанени в специализирана институция. Там, Жана става близка с няколко по-големи от нея момичета. Те й казват, че през интернет са се запознали с момчета, които са им помогнали да изкарат добри пари в чужбина. Едно от момичетата „урежда“ и Жана. Първо заминава за Германия, а после я местят в Белгия. се договаря за работата и парите, но в последствие уговорката не се спазва. Сводниците се менят – Жана става стока, която се продава, изкарва пари, които никога не достигат до нея, и е загубила свободата си. Освен това се стига и до физическо насилие и заплахи – за нея и живота й, за това че сводниците и трафиканти ще разкажат на всички за това, че Жана е проститутка, че ще публикуват нейни голи снимки във Facebook, че ще пострадат и близките й.

Как завършва тази история

След направен контакт между неправителствена организация в Белгия и Националната комисия, специалисти разговарят с Жана на български. Съвместно с Националната комисия и неправителствената организация в Белгия и Международната организация по миграция е организирано връщането на Жана в България. Тя е настанена в специализиран и защитен център, където с помощта на специалисти, освен да стартира процес и тя да получи обезщетение като жертва на престъпление, да има право на период на размисъл и дали иска да съдейства на разследващите за разкриване на престъплението.

ЛЮБОМИРА

През април, 2014 г. в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) постъпва сигнал, подаден от г-н Венцислав Георгиев, който е от малък град в Югозападна България.

Предистория

Венцислав сигнализира, че жената, с която живее на семейни начала и имат дете – Любомира – е заминала през интернет обява да работи като крупие в Германия, но не след дълго, се е свързала с него, споделяйки, че е принудена насилствено да проституира и вече се намира/е преместена в Холандия. Въпреки притеснението си, Венцислав сигнализира за случая в районното управление на МВР. След като съобщава в полицията, спира контакта му с Любомира, а Даниела го заплашва, че „ще намери законен начин да му отнеме детето и че ще накара Любомира да подпише документи, с които то да му бъде взето“. Венцислава избира да не се страхува, и информира и отдела за закрила на детето относно цялостната ситуация.

Как завършва тази история

Националната комисия, със съдействието на МВР, полицейски служители от Германия и Холандия, и посолствата на България откриват Любомира и тя е изведена от ситуацията на сигурно и защитено място. По случая тече съвместна полицейска акция, в която Даниела и част от нейните „партньори“ са арестувани и спрямо тях е повдигнато обвинение за трафик на хора.

ИВАН ХРИСТОВ

Иван Христов е от малък град в Северозападна България. Безработен и на средна възраст, той има дългогодишен опит в областта на строителството.

Предистория

Със съвет от познати, той отговаря на публикувана в интернет обява за набиране работници за строителство на жилищна сграда в Германия. Така се среща с млад мъж, който му казва, че предложението за работа включва осигурени транспорт и обзаведена квартира, с всички необходими за пребиваването условия, както. Иван е убеден от бъдещия си работодател да му предостави документите си за самоличност, за да му бъде изготвен трудов договор, както и да подпише редица документи на немски език, които той не разбира. При пристигането си, г-н Христов е изненадан от това, че е настанен във фургон, в близост до строежа, на който се предполага, че ще работи, в който живее заедно с още пет души. Без баня, тоалетна, кухня и каквито и да било елементарни битови условия, той и останалите работници прекарват около две седмици без изобщо да работят, тъй като на строителния обект в момента се извършват друг тип дейност от местна фирма, която е наела свои работници. Личните спестявания на г-н Христов са на път да се стопят и пред него стои опасността да остане завинаги оплетен в мрежата от зависимост и очакване.

Как завършва тази история

Иван рискува и успява да вземе обратно документите си за самоличност, под претекст, че срокът на валидност на личната му карта скоро изтича. С помощта на близки и приятели в България, които намират свои познати в Германия, той успява да се прибере обратно в страната.

ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА

Сигналът за трафик с цел трудова експлоатация е подаден от Валентина Георгиева, жител на малко населено място в Бургаско.

Предистория

Валентина Георгиева живее в малък град, в който трудно се намира работа. През летния сезон повечето хора в трудоспособна възраст отиват на гурбет в различни държави. Валентина решава също да опита, и разбира че най-лесно това става през интернет. Познати, работили неведнъж, я насочват към сайт, където тя отговаря на обява за работа в Западна Европа, в областта на селското стопанство. При заминаването си, тя има леки съмнения още в самото начало – фирмата, която е трябвало да й осигури работа, сменя крайната дестинация, но Валентина бива убедена, че това не е проблем: просто трябва да замине за Белгия. Представителят на фирмата казва, че той осигурява транспорта, квартирата и работата там, но просто в последния момент се е наложило фирмата да се пререгистрира с друго име. В последствие се оказва, че работа за Валентина и другите няма, а те дължат още няколко “такси”, за да се върнат в България.

Как завършва тази история

Когато се прибрали в България, посредникът им предложил веднага да ги включи в нова група за бране на круши, отново в Белгия. Валентина отказала и веднага подала сигнал в Инспекцията по труда. След направената по сигнала проверка се оказало, че освен, че българинът нямал никакво право да върши тази дейност, и белгийският работодател не бил регистриран никъде в страната, което допълнително затруднява възможностите на институциите да вземат необходимите мерки.